Усмихни се, когато си тъжен,
виж, в небето изгряват звезди,
разбери, на живота си нужен,
с лице от усмивка в бразди!
Пътя търсиш, но той буреняса,
а пътечките малки са стръмни,
трябва някаква нова нагласа,
за да светне, когато се стъмни!
Слагаш броня, но тя натежава,
после сваляш я и си безсилен,
но стремежът за напред нажежава
и те прави от всичко по-силен!
Всеки ден носи нови копнежи,
всеки миг е до края безценен,
че съдбата е пълна с метежи,
но така е човек пълноценен!
© Мариана Спасова Всички права запазени