Усмихвам се
Усмихвам се...
Когато се събудя сутрин
и видя тежките клепачи
сънливо да докосват утрото.
И галя те, и ми се плаче.
Усмихвам се...
Когато вече си облечен
и бързо ме целуваш на вратата,
а стъпките ти бягат надалече,
далече от очите ми разплакани.
Усмихвам се...
Кому ли е нужно да плача,
щом сълзи любов не лекуват.
Усмивката искрена значи,
че щастие днес съществува.
Усмихвам се...
Като малко момиче, което
е получило първа целувка;
като майка, дарила детето
на гърдите си с бяла милувка.
Не, не плача!
Усмихвам се...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Попова Всички права запазени
