thedac (Димитър Драганов)
864 1125
15.04.2021 г., 20:32 ч.

Усмивка широка 

  Поезия
207 1 5

Бледоликите спомени тичат
и обричат душата на мъка.
Аз приличам на шепот на птиче,
полетял над словесния пъкъл.

Аз обичам живота ни странен
и раздавам любов на всемира.
Аз съм мил, но за госта неканен,
съм спонтанен и правда намирам.

На различни сетивни етажи
и далечни мисловни планети
в мен потъва на злото пейзажа
и изплува доброто. (Късмет е?)

Без билетче пътувам и зная,
че животът е път без посока,
но когато достигна до края –
ще ме помнят с усмивка широка!

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Много е хубаво!
  • Благодаря Ви за споделеното мнение! Разбира се, Зиги, пътуването и това, което виждаме по време на него, е най-важното. Поздрави!
  • И тук браво! Зареди ме с усмивка! Харесвам твоите великолепни, искрени стихове. И много обичам усмивки. Страхотен си! 😊 Нали знаеш, казват, пътуването е важното, а не дестинацията... 😉
  • "На различни сетивни етажи
    и далечни мисловни планети
    в мен потъва на злото пейзажа
    и изплува доброто. (Късмет е?)"
    Харесах!
Предложения
: ??:??