Усмивка широка
Бледоликите спомени тичат
и обричат душата на мъка.
Аз приличам на шепот на птиче,
полетял над словесния пъкъл.
Аз обичам живота ни странен
и раздавам любов на всемира.
Аз съм мил, но за госта неканен,
съм спонтанен и правда намирам.
На различни сетивни етажи
и далечни мисловни планети
в мен потъва на злото пейзажа
и изплува доброто. (Късмет е?)
Без билетче пътувам и зная,
че животът е път без посока,
но когато достигна до края –
ще ме помнят с усмивка широка!
© Димитър Драганов All rights reserved.
