Утре ще ме запалиш наново (На разсъмване)
Утре ще ме запалиш наново
(На разсъмване)
На разсъмване ме гасиш.
Още паря.
Шепот мъглив
се търкулва по клепките.
Извървял си
поредното разстояние.
И се сгушваш на сигурно.
Между стрехите.
На разсъмване
вечно забравям пътеките.
И се моля за дъжд.
(Да отмие следите ми.)
Да забравя
безстрастното тихо обичане.
Да възкръсна във дива,
гореща стихия.
Ти не следваш гласа на
живите въглени,
дето стенат в кръвта ми
за сляпа неделя.
На разсъмване
пак ме гасиш...
Ала утре...
Утре ще ме запалиш наново.
Да ти посветя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмира Митева Всички права запазени
