24.03.2018 г., 0:59

Утрин (1)

1.4K 5 1

Нищо особено не ми се случи.
Но е красиво.
Тихо утро.
Мъгла покрива паркинга,

няколко етажа по-долу.
Въздухът щипещ, влажен и студен. 

Ранно мартенско утро.
Както повечето утрини,

пуша на терасата и се наслаждавам

на потъналите в сиво панелки.
В един кратък миг мъглата под мен се разтвори,

като че ли малката черна сянка,

минаваща през нея, я раздели.

После мъглата се събра отново.
Утрото остана също толкова тихо,

мъглата все така гъста, само че ми стана хладно.
Искам повече такива утрини.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Някъде в панелните простори ...

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...