Утро
С бясно препускане,
вятъра гониш.
Стигаш звездите,
сълзите спираш,
в клони заплиташ
старата песен,
с нова излиташ
от тази есен.
Сутринта разрошена
буди те сладко,
тръгва си утрото.
Тихо и гладко,
Впрягаш мечтите
и няколко залеза,
Времето лъжеш,
то те засмуква,
тичаш след него,
падаш, но ставаш,
то те разбира.
Пак се предаваш
с мисъл за утре.
Спиш и сънуваш,
цъфнала вишна,
цветна алея,
всичко е пищно,
ти си до нея-
ето я, има надежда,
кротка изглежда
и като истинска,
тя те поглежда.
Трепват клепачите,
слънцето влачи,
върху лицето
подуто и сънено,
пак утрото със закуска.
Кой ще я хруска?
Вярваш ли
в тази ирония
дръзка?
Че живота
не е пародия
и не допуска
да се одремеш.
И като се съвземеш.
Отново поемаш,
но не препускаш бясно
и не гониш вятъра,
но си наясно,
че даже в театъра,
ролите са раздадени,
а публиката- поканена.
Ти си всичко и всеки,
имаш своята песен
твойта звездичка е твоя
и твоя свят е чудесен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
