ИнаКалина
499 11970
21.12.2018 г., 9:55 ч.

Утро 

  Поезия » Друга
475 4 4


С бясно препускане, 
вятъра гониш.
Стигаш звездите, 
сълзите спираш, 
в клони заплиташ 
старата песен, 
с нова излиташ 
от тази есен.
Сутринта разрошена
буди те сладко, 
тръгва си утрото. 
Тихо и гладко, 
Впрягаш мечтите
и няколко залеза,
Времето лъжеш, 
то те засмуква,
тичаш след него,
падаш, но ставаш,
то те разбира. 
Пак се предаваш
с мисъл за утре.
Спиш и сънуваш,
цъфнала вишна,
цветна алея, 
всичко е пищно,
ти си до нея-
ето я, има надежда,
кротка изглежда
и като истинска,
тя те поглежда.
Трепват клепачите, 
слънцето влачи,
върху лицето
подуто и сънено,
пак утрото със закуска.
Кой ще я хруска?
Вярваш ли 
в тази ирония
дръзка?
Че живота
не е пародия
и не допуска
да се одремеш.
И като се съвземеш.
Отново поемаш,
но не препускаш бясно
и не гониш вятъра,
но  си наясно,
че даже в театъра,
ролите са раздадени,
а публиката- поканена.
Ти си всичко и всеки,
имаш своята песен
твойта звездичка е твоя
и твоя свят е чудесен!

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "...живота не е пародия
    и не допуска да се одремеш.
    И като се съвземеш.
    Отново поемаш..."
    Хареса ми това Утро!!!
  • Благодаря за добрите думи.
  • А така...
    Супер игриво и пенливо.
    Толкова познат и близък ми е този стил,
    харесвам тази игра на думите, като ръченица и преплетени клонки е.
    Много живо!
  • Препускаш вече, успех!
Предложения
: ??:??