Утро
Палаво момиче -
изгрев русокос.
Утрото осъмва
с някакъв въпрос.
Весели врабчета
скачат по снега
и във смях заключват
нечия тъга.
Зад стъклото изгрев -
твоите очи.
Аз ли съм момичето... -
изгревът мълчи.
Вижда ли във мене
своя залез бял...
Днес денят ми почва
с изгрев засиял...
© Надежда Маринова Всички права запазени