3.02.2021 г., 10:32  

Утро, за смахнати

603 5 10

Легло и скрин. Завивка,
възглаве, сън - плашлив.
И зимен изгрев – сивкав,
и пориви – в архив.

Закуска –  две-три хапки,
изгарящо кафе.
Усмивка, но за кратко –
рисувано парфе –

на дъното на чаша,
денят – неподсладен.
И мислите – на паша,
натирени –  с ръжен.

Искрици –  икебана,
въздишката  –  за шал.
Котакът –  на дивана,
за ласка закопнял.

Жена –  кълбенце свито.
Три страници –  мечти.
Далечен път –  в очите
и сбъдване. Почти.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...