В Ада ти
Заспивам под очите ти.
В недрата им.
Дълбоко, до
ранената ти същност.
Във огнено са
пламнали ядрата им.
Снагата на дима
танцува кръшно,
извайваща съня
ми като скулптoр
и стоплена,
се свивам на кълбо.
Събирам топлината ти
за утре
и кътам в шепа
въглени любов,
готова да ги хвърля
в споделеното,
в зениците ти да
запаля кладите,
където си прикрил
от теб спестеното
и истински да те
позная в Ада ти.
В недрата им.
Дълбоко, до
ранената ти същност.
Във огнено са
пламнали ядрата им.
Снагата на дима
танцува кръшно,
извайваща съня
ми като скулптoр
и стоплена,
се свивам на кълбо.
Събирам топлината ти
за утре
и кътам в шепа
въглени любов,
готова да ги хвърля
в споделеното,
в зениците ти да
запаля кладите,
където си прикрил
от теб спестеното
и истински да те
позная в Ада ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
