11.03.2011 г., 19:22

В далечна чужбина

3K 0 9

 

В ДАЛЕЧНА ЧУЖБИНА


В далечна чужбина ти, сине, замина

да търсиш сполука и сносен живот,

че в свойта родина не найде градина

да ражда надежда, живителен плод.

Тук няма прехрана, народът остана

без работа, вяра, дори без любов.

И само промяна - голяма, желана,

ще може да стопли живота суров.

О, трудно е, зная, да гониш безкрая

за повече радост, простор, светлина,

но вярвай в оная вълшебна омая,

която ти носи една бъднина!

И нека в позлата разцъфне земята,

безоблачен да е небесният свод!

Красива да литне  мечтата крилата,

щастлив нека бъде и твоят живот!


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радко Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Тук няма прехрана, народът остана
    без работа, вяра, дори без любов.
    И само промяна - голяма, желана,
    ще може да стопли живота суров"
    ...................................................................
    Възхитена съм от твоя много актуален, докосващ сърцето стих!!!
    Много точно, по художествен път, си пресъздал реалната картина
    на нашата съвременна действителност. Браво!!!
  • За жалост е така. Получава се омагьосан кръг - докато не се промени положението младите ще бягат, а докато бягат - няма да се промени към по-добро.
    Чужбина не винаги е добро решение. Май най-често не става дума за решение, а за изход от безизходицата.
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=167305
  • Чудесно е! Поздрав!
  • Прекрасен урок по музика и съвест!
    Поздрави!
  • Благодаря ви от сърце, приятели: Илко, Жарава, Ивон, Ивайло, Румяна, Петя! Много голяма част от младото, дееспособно и талантливо поколение на България днес живее и работи в чужбина. Само по себе си това не е лошо. Лошото е, че политическата върхушка в България не създава условия за професионална и творческа реализация на младите хора. Тенденцията е ужасяваща: икономическа, политическа, демографска и и духовна разруха. Всяко бездействие от тук нататък се превръща в бедствие.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...