11.03.2011 г., 19:22

В далечна чужбина

3K 0 9

 

В ДАЛЕЧНА ЧУЖБИНА


В далечна чужбина ти, сине, замина

да търсиш сполука и сносен живот,

че в свойта родина не найде градина

да ражда надежда, живителен плод.

Тук няма прехрана, народът остана

без работа, вяра, дори без любов.

И само промяна - голяма, желана,

ще може да стопли живота суров.

О, трудно е, зная, да гониш безкрая

за повече радост, простор, светлина,

но вярвай в оная вълшебна омая,

която ти носи една бъднина!

И нека в позлата разцъфне земята,

безоблачен да е небесният свод!

Красива да литне  мечтата крилата,

щастлив нека бъде и твоят живот!


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радко Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Тук няма прехрана, народът остана
    без работа, вяра, дори без любов.
    И само промяна - голяма, желана,
    ще може да стопли живота суров"
    ...................................................................
    Възхитена съм от твоя много актуален, докосващ сърцето стих!!!
    Много точно, по художествен път, си пресъздал реалната картина
    на нашата съвременна действителност. Браво!!!
  • За жалост е така. Получава се омагьосан кръг - докато не се промени положението младите ще бягат, а докато бягат - няма да се промени към по-добро.
    Чужбина не винаги е добро решение. Май най-често не става дума за решение, а за изход от безизходицата.
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=167305
  • Чудесно е! Поздрав!
  • Прекрасен урок по музика и съвест!
    Поздрави!
  • Благодаря ви от сърце, приятели: Илко, Жарава, Ивон, Ивайло, Румяна, Петя! Много голяма част от младото, дееспособно и талантливо поколение на България днес живее и работи в чужбина. Само по себе си това не е лошо. Лошото е, че политическата върхушка в България не създава условия за професионална и творческа реализация на младите хора. Тенденцията е ужасяваща: икономическа, политическа, демографска и и духовна разруха. Всяко бездействие от тук нататък се превръща в бедствие.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....