Mar 11, 2011, 7:22 PM

В далечна чужбина

  Poetry » Civic
3K 0 9

 

В ДАЛЕЧНА ЧУЖБИНА


В далечна чужбина ти, сине, замина

да търсиш сполука и сносен живот,

че в свойта родина не найде градина

да ражда надежда, живителен плод.

Тук няма прехрана, народът остана

без работа, вяра, дори без любов.

И само промяна - голяма, желана,

ще може да стопли живота суров.

О, трудно е, зная, да гониш безкрая

за повече радост, простор, светлина,

но вярвай в оная вълшебна омая,

която ти носи една бъднина!

И нека в позлата разцъфне земята,

безоблачен да е небесният свод!

Красива да литне  мечтата крилата,

щастлив нека бъде и твоят живот!


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радко Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Тук няма прехрана, народът остана
    без работа, вяра, дори без любов.
    И само промяна - голяма, желана,
    ще може да стопли живота суров"
    ...................................................................
    Възхитена съм от твоя много актуален, докосващ сърцето стих!!!
    Много точно, по художествен път, си пресъздал реалната картина
    на нашата съвременна действителност. Браво!!!
  • За жалост е така. Получава се омагьосан кръг - докато не се промени положението младите ще бягат, а докато бягат - няма да се промени към по-добро.
    Чужбина не винаги е добро решение. Май най-често не става дума за решение, а за изход от безизходицата.
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=167305
  • Чудесно е! Поздрав!
  • Прекрасен урок по музика и съвест!
    Поздрави!
  • Благодаря ви от сърце, приятели: Илко, Жарава, Ивон, Ивайло, Румяна, Петя! Много голяма част от младото, дееспособно и талантливо поколение на България днес живее и работи в чужбина. Само по себе си това не е лошо. Лошото е, че политическата върхушка в България не създава условия за професионална и творческа реализация на младите хора. Тенденцията е ужасяваща: икономическа, политическа, демографска и и духовна разруха. Всяко бездействие от тук нататък се превръща в бедствие.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...