29.07.2005 г., 21:25

В делтата на Венера(JoannaVas&Cefules)

1.4K 0 4
По въртежа на страстите,
достигането е различно,
там където
пространството се свива
в точка
и просмуква с цялост
в тайнство и идея,
надолу
в подпространственото
съществуващо
по коридорите ратварящи
пътеки
извън това, което съществува,
във пещерата
на чистото познание
извън понятията
и извън правилността -
в разчупените форми на съня
целувам те
целувам,
в делтата изящна на Венера -
побрала обичта
в окото
на вселенската ни същност,
а по ръкавите
на мисълта
се стича кротко благостта...
Прости ми дързоста,
че с дух, душа и тяло
те обичам....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...