Jul 29, 2005, 9:25 PM

В делтата на Венера(JoannaVas&Cefules)

  Poetry
1.4K 0 4
По въртежа на страстите,
достигането е различно,
там където
пространството се свива
в точка
и просмуква с цялост
в тайнство и идея,
надолу
в подпространственото
съществуващо
по коридорите ратварящи
пътеки
извън това, което съществува,
във пещерата
на чистото познание
извън понятията
и извън правилността -
в разчупените форми на съня
целувам те
целувам,
в делтата изящна на Венера -
побрала обичта
в окото
на вселенската ни същност,
а по ръкавите
на мисълта
се стича кротко благостта...
Прости ми дързоста,
че с дух, душа и тяло
те обичам....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...