1.10.2012 г., 11:32

В деня на поезията

1K 1 2

В ДЕНЯ НА ПОЕЗИЯТА

 

На рапър някакъв бездарното перо

творение "безценно" сътворило.

Било уж всичко за народното добро,

затуй и знамето опозорило.

 

Министър, финансист голям, с апломб реши

Русия като бебе да напляска,

вековните ни корени да разруши...

И мисли си, че гаргите ще стряска.

 

В Родопите пък радикалният ислям

се готви християните да коли.

А парламентът, безпардонен, глух и ням,

нехае за народните неволи.

 

Какво ще правиш ти, поете драг и мил,

на пъпа си ли песнички ще пееш?

Шедьовър ли си вече сътворил,

че  егото си на кантар люлееш?

 

Животът безпощадно те притиска,

съдбата ти в ръце безмилостни държи,

но ти поет си, ще поемеш риска

да спреш разрухата, жестоките лъжи.

 

И нека вярата у теб живее,

и нека слънцето в очите ти блести!

В стиха ти бурята когато пее,

сам Бог ще каже гръмко: "Да, поет си ти!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радко Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...