Oct 1, 2012, 11:32 AM

В деня на поезията

  Poetry » Civic
1K 1 2

В ДЕНЯ НА ПОЕЗИЯТА

 

На рапър някакъв бездарното перо

творение "безценно" сътворило.

Било уж всичко за народното добро,

затуй и знамето опозорило.

 

Министър, финансист голям, с апломб реши

Русия като бебе да напляска,

вековните ни корени да разруши...

И мисли си, че гаргите ще стряска.

 

В Родопите пък радикалният ислям

се готви християните да коли.

А парламентът, безпардонен, глух и ням,

нехае за народните неволи.

 

Какво ще правиш ти, поете драг и мил,

на пъпа си ли песнички ще пееш?

Шедьовър ли си вече сътворил,

че  егото си на кантар люлееш?

 

Животът безпощадно те притиска,

съдбата ти в ръце безмилостни държи,

но ти поет си, ще поемеш риска

да спреш разрухата, жестоките лъжи.

 

И нека вярата у теб живее,

и нека слънцето в очите ти блести!

В стиха ти бурята когато пее,

сам Бог ще каже гръмко: "Да, поет си ти!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радко Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...