В джоба на времето
Понякога въпросите ми нямат отговор.
Защо ли времето в джоба си ги крие?
Дали защото аз неточно ги задавам?
Или Бог е решил да изпита волята ми?
Мълчи Всевишният. Мълчи всемирът.
Ридае слънце, дипли се мъгла оловна.
„Пет пъти мери, веднъж режи“ – казал е
мъдрецът, ала не греши само мъртвецът.
Когато на кръстовище без светофар съм,
в ума или в сърцето си посока да диря?
Смисълът в доводите на ума ли се крие?
Или… помни пътя си Душата приземена?
Дето обич никне, кой тъга над нея плисва?
В душата ми вали, кой пак ми сви чадъра?
Защо когато нищичко от никого не искаме,
облак слънцето закрива и тъма ни завива?
Рожба на страха е мракът – зората го надвива.
Егото – пияно от себелюбие, мрази и безчинства.
Отвърнат ли ти с жлъч за обич дарена, тръгни си!
Виж! Зад облак тъмен Слънце окъпано наднича!
Самадхи
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
