В джоба на времето
Понякога въпросите ми нямат отговор.
Защо ли времето в джоба си ги крие?
Дали защото аз неточно ги задавам?
Или Бог е решил да изпита волята ми?
Мълчи Всевишният. Мълчи всемирът.
Ридае слънце, дипли се мъгла оловна.
„Пет пъти мери, веднъж режи“ – казал е
мъдрецът, ала не греши само мъртвецът.
Когато на кръстовище без светофар съм,
в ума или в сърцето си посока да диря?
Смисълът в доводите на ума ли се крие?
Или… помни пътя си Душата приземена?
Дето обич никне, кой тъга над нея плисва?
В душата ми вали, кой пак ми сви чадъра?
Защо когато нищичко от никого не искаме,
облак слънцето закрива и тъма ни завива?
Рожба на страха е мракът – зората го надвива.
Егото – пияно от себелюбие, мрази и безчинства.
Отвърнат ли ти с жлъч за обич дарена, тръгни си!
Виж! Зад облак тъмен Слънце окъпано наднича!
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
