30.11.2012 г., 13:49

В душата ми сега е тишина

765 0 9

В душата ми сега е тишина...

След толкова изпитана тревога

съм седнала на тихо, у дома,

с усещане за милостта на Бога...

 

Препъвах се от бързане в това

да бъда преди другите, да мога,

да знам,

да виждам горе, до върха!

У мен кипяха хиляди посоки...

 

Раздавах се и исках да държа

това, което мислех, че ми трябва

и нямаше значение мига -

той беше част от нещо необятно...

 

Завиждах и осъждах без проблем,

че може би това е път към ада...

Щом някой беше с нещо против мен,

за него нямах никаква пощада...

 

Живеех по модела на света –

да бъда горда, силна и голяма!

 

Но Господ ме извади от смъртта...

 

И Го поканих вечно да остане...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че коментирахте! Поздрави!
  • За стремежа да бъдем по-добри!Да събудим сетивата си за всичко,което ни заобикаля.Стихът е чудесен!
  • Браво, Руми! Много е хубаво и искрено!
  • Великолепно стихотворение. Не ми звучи много смирено. При такава покана, на Господ май не му остава никакъв избор.
  • Поздравления!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...