В душата ми сега е тишина
В душата ми сега е тишина...
След толкова изпитана тревога
съм седнала на тихо, у дома,
с усещане за милостта на Бога...
Препъвах се от бързане в това
да бъда преди другите, да мога,
да знам,
да виждам горе, до върха!
У мен кипяха хиляди посоки...
Раздавах се и исках да държа
това, което мислех, че ми трябва
и нямаше значение мига -
той беше част от нещо необятно...
Завиждах и осъждах без проблем,
че може би това е път към ада...
Щом някой беше с нещо против мен,
за него нямах никаква пощада...
Живеех по модела на света –
да бъда горда, силна и голяма!
Но Господ ме извади от смъртта...
И Го поканих вечно да остане...
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
