Исках да ти чета от небето
най-обикновените приказки,
но дъждът
е толкова свръхестествен,
че играе шах с тишината
и е лодка чадърът,
в който се возят
топлите фигурки.
Сега чета по устните
на един облак
рецепта за отлитане
и ако стълбите
по някое неизвестно време
на деня
към сянката ти водят
ще дам чадър на слънцето.
© Бела Тихомирова Всички права запазени