В годината, в която те обичах
В годината, в която те обичах,
изгряваха зелени светофари.
Денят ми си личеше по очите,
акациите цъфваха по залез.
Вратите се отваряха без напън,
а после по следите си се връщах.
Годината започна с топло лято,
което не успяваше да свърши.
Във времето светлееше пролука,
която ме отвеждаше към пристан.
Посоките се свеждаха до "тука",
земята беше кръгла и красива.
В годината, в която те обичах,
ръцете ми рисуваха прегръдки.
Гърдите ми се радваха, че дишат,
краката ми ликуваха, че стъпват.
Годината, разбира се, отмина.
Декември се смени със януари.
Но силната ми обич пак я има,
тъй, както има вечни календари.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
