vega666 (Младен Мисана)
1549 14295
15.03.2023 г., 21:52 ч.

В иглуто на бъдещето 

  Поезия
620 9 8

Сънувах вятъра сред прашните минути.

Сънувах в пристъп вятъра на младостта.

Дошъл бе в спомена на мойто утре

с надеждата към бивши дни да полетя.

 

Развял старинния ми свят подобно кърпа -

за сбогом махаща от вятърната му ръка.

Невидима ръка мечтите ми надве прекършила,

преди самичък с мъдрост вяла да ги отрека.

 

И черно здание нощта неистово отвред издигна.

Огромно здание, населено от вик и пустота.

Погълнало баща и майка до роднини свидни.

Лицата милни от килиите на вечността.

 

Почувствах се в безбрежията центробежни

един самодостатъчен и непокорен луд,

случайно коронясан от пожари звездни

и ескимос зареян сред космическия студ.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Почувствах се в безбрежията центробежни

    един самодостатъчен и непокорен луд,

    случайно коронясан от пожари звездни

    и ескимос зареян сред космическия студ."

    Поздравления за творбата ти, Младене!
  • Докосна ме ,почувствах и видях мойте мисли в стиха ти,Младене,Приятелю!
  • "...ескимос зареян сред космическия студ"... Може би така се чувстваме по-близко до тях, когато ни е ледено сред земните пожари? Пътуваш във всички посоки на времето с лекота, Младене, воден от тъга и силни чувства. Както винаги - прекрасен стих, поздравления!
  • Изпепеляващи чувства на неизбежна раздяла с близки хора, които потъват в килиите на вечността. Оставят те сам, ескимос зареян сред космически студ. Силно внушение, което ме оставя без дъх. Поздравления!
  • Много бързо се разделяме с младостта, затова спомените за нея са като лед, който ни изгаря, Младен! И се чувстваме като в "иглу", "самотни и изтинали. Тъжен стих. Хареса ми!
  • Копнежът по младостта и близките изниква в сънищата! Но спомените те карат да се чувстваш все по-изгубен - "ескимос, зареян сред космическия студ"! Прекрасен носталгичен стих! Поздравления!
  • Красиво!
  • Дано само лирическият ти герой се чувства "ескимос зареян сред космическия студ", приятелю, а "вятъра на младостта" е не само спомен - топъл, замечтан и лиричен!👍
Предложения
: ??:??