В иглуто на бъдещето
Сънувах вятъра сред прашните минути.
Сънувах в пристъп вятъра на младостта.
Дошъл бе в спомена на мойто утре
с надеждата към бивши дни да полетя.
Развял старинния ми свят подобно кърпа -
за сбогом махаща от вятърната му ръка.
Невидима ръка мечтите ми надве прекършила,
преди самичък с мъдрост вяла да ги отрека.
И черно здание нощта неистово отвред издигна.
Огромно здание, населено от вик и пустота.
Погълнало баща и майка до роднини свидни.
Лицата милни от килиите на вечността.
Почувствах се в безбрежията центробежни
един самодостатъчен и непокорен луд,
случайно коронясан от пожари звездни
и ескимос зареян сред космическия студ.
© Младен Мисана All rights reserved.
