Сънувах вятъра сред прашните минути.
Сънувах в пристъп вятъра на младостта.
Дошъл бе в спомена на мойто утре
с надеждата към бивши дни да полетя.
Развял старинния ми свят подобно кърпа -
за сбогом махаща от вятърната му ръка.
Невидима ръка мечтите ми надве прекършила,
преди самичък с мъдрост вяла да ги отрека.
И черно здание нощта неистово отвред издигна.
Огромно здание, населено от вик и пустота.
Погълнало баща и майка до роднини свидни.
Лицата милни от килиите на вечността. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up