В истерия
Каквото имам, ще ти кажа,
не викай, срамота е, замълчи,
пръста размахваш важно-важно,
гласът ти клетвено ечи.
Долавям в него гневни нотки,
проклятията нямат ли цена,
в пресечен път на черни котки
долавяш моята вина,
но собствена вина ти нямаш,
стандартите на две делиш,
защо ли истината не приляга,
когато не говориш, а крещиш.
Сега сме двама, без опора,
пространство нервно ни дели,
не знаеш ти какво да сториш,
отправяш клетвени стрели.
Утехата намирам сред морето,
направих от морето дом,
а с врявата си до небето
представяш личния апломб,
"запей или млъкни, махни се",
не може никой да те понесе,
на кукувица стара превърни се,
проклятията в ад да пренесеш.
© Димитър Станчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Страхотно, Митко!!!Да!!!!!!!!!Поздравления и от мен!!!
-
Много, много емоционално и истинско!
Е, на това му казвам "На ръба"... на мъжкото търпение...
"Насила можеш да вземеш, но не и да дадеш"
Кофти ситуация, но ти изплувай в твоето море-дом над такива дребнавости - не чуваш ли зова на истинското приятелство?
Я се позаслушай малко
Поздрави за силния стих! -
Бъ-р-р!Много страшно, Станчев!Ти не си такъв!!!
-
Митеее!
Страхотен си! -
Браво! Аплодисменти!
-
Митко...как написа това...
страхотно емоционално състояние...!!!
много си добър...с обич. -
!!!
Аплодисменти! -
Уау!
Ама понякога си заслужава! -
Истерията е безсилие...
А ти имаш "от морето дом".
Поздрав, Митко! -
Колко си прав - да се огледаме и ние - браво!!!
-
Как само си описал едно от човешките емоционални състояния и ефекта му върху отсрещния!
Поздравления, Митко! -
Поздравления!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
” а с врявата си до небето
представяш личния апломб,
"запей или млъкни, махни се",
не може никой да те понесе,
на кукувица стара превърни се,
проклятията в ад да пренесеш.”
Отдавна не съм се смяла така. Невероятен си!