Сравнява спомена с това,
което вижда в новото начало.
Надбягва се със хвърчила.
Те пеят тук, в излъсканото огледало
онази песничка, която отлетя
на думите с безкрайния покой.
С червило изрисуваната Тя
мечтае да познае кой е Той,
а То, от Теб с лице дареното
желае да си му една и съща.
Глаголът Съм върти вретеното.
Кипи животът в неговата къща.