Сравнява спомена с това,
което вижда в новото начало.
Надбягва се със хвърчила.
Те пеят тук, в излъсканото огледало
онази песничка, която отлетя
на думите с безкрайния покой.
С червило изрисуваната Тя
мечтае да познае кой е Той,
а То, от Теб с лице дареното
желае да си му една и съща.
Глаголът Съм върти вретеното.
Кипи животът в неговата къща.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Е, това вече съгласува нещата, Ади, с глаголните форми... До следващата среща! Сърдечни поздрави!
В онова което Е сме, Наде! Име и местоимение... Благодаря Ти!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
