Сравнява спомена с това,
което вижда в новото начало.
Надбягва се със хвърчила.
Те пеят тук, в излъсканото огледало
онази песничка, която отлетя
на думите с безкрайния покой.
С червило изрисуваната Тя
мечтае да познае кой е Той,
а То, от Теб с лице дареното
желае да си му една и съща.
Глаголът Съм върти вретеното.
Кипи животът в неговата къща.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Е, това вече съгласува нещата, Ади, с глаголните форми... До следващата среща! Сърдечни поздрави!
В онова което Е сме, Наде! Име и местоимение... Благодаря Ти!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
