14.05.2020 г., 14:55 ч.

В клетка - раздвоение 

  Поезия » Философска, Друга
262 4 22

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вечния проблем с известията
  • Споко - ще ти пиша на лични, когато е готово. Текста е доста като обем и искам да бъде включен целия. Зная какво е да си автор - всяка буква ти е изстрадана... Още малко търпение и здраве да е- ще стане. Да имам основната мелодия - харесах я (поне аз) Имам няколко варианта за припев. И там трябват повече усилия. Даже мисля, че основната стана повече от хубава- но това слушателите решават. На Майката нали знаеш -всички рожби и са хубави. Да сме живи и здрави само. Поне година още трябва да чакаме за ваксина и затова е важно да оцелеем дотогава. Каквото можем правим но това е коварно чудо (заразата) и дебне от опаковките на хранителните стоки - та и чак по въздуха е възможно да се пренася. Кофти - но това би трябвало да ни направи нас - хората по-търпими един към друг и да си прощаваме грешките-че само тоз който не е живял - не е грешил (Освен Христос - който е съчетал и Бог и Човек в едно. ) В нашата (Бг) версия на библията няма прераждане. За това трябва да ценим този си живот
  • iskra1979 (Jenna Stannis), не искам да се натрапвам за мелодията, ако някой ден ми дойде вдъхновение да композирам, мога да направя опит и за свой вариант, сега за мен радостта ще е именно изненадата, любопитно ми е какво ще се получи, недей да издаваш, за да бъде истинска изненада
    meteor (Roj Blake), моля, свържи произведенията, когато публикуваш, или ми пиши, за да не пропусна в потока от известия; проверявам, но тъй като известията са много, ме е страх да не пропусна това, което чакам. Доколкото разбирам, вече си имаш нещичко наум, така че на мен остава само да чакам
  • Ох, сърбят ме пръстите да издам Маестрото, но ще си мълча ( за мелодията)
  • Нямам търпение! Аз нямам умения да композирам, но обожавам музиката и затова двойно по-голяма ще е радостта да чуя мой текст изпят и то от някой, който пее толкова хубаво! Благодаря и за интересния коментар! Просто така се развълнувах, че не знам какво да кажа. Денят ми ще е слънчев.
  • ❤❤❤ Благодаря за разрешението Ще бъде! (само да е живот и здраве)
  • meteor (Roj Blake), песен? Благодаря! Много ще се радвам.
  • Гениална, Божествена поезия! Гениите произлизат по магичен начин Само- и пак Само от множеството на Различните. Но не от кои и да е различни - а от Най-Различните. Тези, които обикновено ги разбират след време. Миличкият Айнщайн написал една мъъъничка формулка от няколко символа само и.... на сутринта се събудил Гений! Защото и досега на никого не му е ясна тази теория. Разпъват я на кръст, Разпъват я с "вдигнати крака", отзад, отпред... Все-тая, Формулката става все по-жива! Сега малко и за Божественото и в стиха и в живота-социумски. Боговете правят хората - но и хората правят Боговете! Аз казвам: Това е Божествено! Някой ще каже: "Нееее" Нооооо - ще има и друг- който ще изкрещи- Ооооо! Велико, бунтовнико Благодаря ти, че си забелязал това "самородно" Злато! Думата "Уникално" вече не е шаблона в който я превърнаха журналята. Този стих я преражда! Уникален стих. А за финалната строфа (куплет) просто нямам думи! Айнщайнски е Бих изпял тази амброзия, като песен!
  • Добрите думи са рядкост, Йоана. Трябва да се пазят. Творенето е да посадиш цвете, или дърво. Все нещо ще остане подир. Къща, или лодка, каквото и да е. Много ме радва, че мислиш така, за творчеството. Само, че творците също са хора.
    Между другото, Краси сподели една много интересна идея: за това, че теорчеството обединява хората. Дай Боже всекиму да напише нещо, което да направи хората по-добри. Или поне - малко по-щастливи. Все още имаме нужда от това, така си мисля.
    😊
  • Благодаря за споделеното, Петър1 (Петър Димитров)! Хората творят заради нещо повече от победа или загуба. Има далеч по-добри начини да печелиш или губиш.
  • Всеки творец има нужда от публика. Дали са читатели, зрители, няма значение. В този живот всички играем роли, не само хората, а и животните играят роли. Понякога сме жертви, друг път - победители. По-приятно е да си победител. Победителите не мислят за това дали са различни, те просто са изиграли добре ролята си. А жертвите обикновено са неуверени хора, които търсят одобрение и съвети, затова се чувстват различни. Аз съм бил и от двете страни, сега съм встрани, само понякога се усмихвам. Недостатък на писаното е, че не предава езика на тялото, който е самото човешко съвършенство и никога не лъже. Думите могат и да са лъжливи, че и да звучат адски убедително при това. Много трябва да се внимава с тях, но всички, без изключение го забравяме. Постоянно!
    👍
  • И аз не се отъждествявам с творческото, просто го уважавам и приемам. Ето това пише за „различен“ в речник „Който се отделя със свои специфични особености от друг; нееднакъв, инакъв.“. Това ми се струва, е характерно за всеки човек...
  • Не се отъждествявам с твореца. Ако имам нещо такова, то е само част от мене, а не моето Аз.
    Опитваш се да предадеш друг смисъл на думата "различен", което е в разрез с етиката.
    Няма как да стане. Ван Гог не е бил различен, защото е бил гениален художник, а защото е имал психично заболяване.
    Светът не се върти около различията, а около баланса и хармонията.
    Не различията ни правят хора, а поведението ни. То ни определя и не като различни, а като добри или лоши.
    Нуждите ни определят различните.
    Психология. Пише го в учебниците.
  • Прекрасно е да има различни гледни точки! Думата „различно“ изглежда предизвика несъгласие с идеята на стихотворението. А може би цялото стихотворение не ви допада като идея. Но, кажете ми, вие отъждествявате ли се с твореца в себе си? Не е ли редно да уважаваме творческото? То ни дава сили да променяме гледната си точка, да виждаме прекрасни светове дори в сивотата, да се вдъхновяваме, творим щастие, тъга, картини... Това да творим е най-близко до значението на думата „различно“, т.к. творецът създава нещо ново, непознато досега на човека. И не става въпрос за това да пише неразбираемо, а просто да пише. Описаният от твореца свят не съществува никъде другаде, дори да е огледален на реалността. Този свят е уникален и чаровен, и неповторим - на някой му харесва, на друг не, но той изразява твореца и неговия свят по възможно най-добрия начин. Задача на твореца е да следва вътрешния си глас, да не „бяга“ от себе си, а да се вижда. Различията ни правят хора. Приемането им - общество
  • Различни правят хората нуждите им, а не поведението и изявите. Различни са хората с увреждания например. Поведението и изявите ни правят характерни, а "различното" поведение - анормални. Така че поетът не е различен освен ако не се и държи анормално. Да се мислиш за различен само защото имаш някакъв талант и да изискваш останалите да се държат с тебе като с различен, това вече не е нормално.
    Лудостта не прави човек различен, а ненормален.

    пп
    слдв който не те оценява като творец и не го интересуват личните ти интереси, те гази и тъпче?
    И не защото той го прави, а защото ти го приемаш като такъв.
  • Имам друго мнение, Йоана. Творческото начало е това, което обединява хората, а не ги прави различни. Творческото начало е заложено във всеки. Но това е семе - всеки сам го отглежда, един отглежда бурени, друг минзухари. Който за какво е създаден да отгледа. Хората не сме еднакви, уникално различни. Всеки различно семе отглежда. Също така всяка нова идея не означава непременно движение. Забелязала съм, че имаш способността да "разкъсваш" мисълта си в сто посоки и да хвърляш читателя сам да се оправя Дано ме разбираш правилно. На мен ми липсва последователност. И в същото време бих казала три "да" и три "не" , ако не съм загубила интерес още в началото. Но дори и сега разбирам, че гледаме под различен ъгъл, а от това светът става по-шарен! Ето на това му казавам аз "докосване"..Поздрави!
  • Именно творецът е различното, това, което никога не можем да разберем, дори да е част от нас. Творческата енергия създава нещо ново, дори да говори за познатия ни свят - нова гледна точка, нова вселена, нов емоционален контекст за мислите. Дори да нападнеш творческото у себе си, да опиташ да го стъпчеш, то ще оцелее, защото живее в други светове, то е безсмъртно. Творци край нас и в нас - добре, че ги има. Когато човек загуби творческото у себе си, той е загубен. Съгласна съм, че хората сме по-еднакви, отколкото си мислим. Но има и различно, новата идея, която създава нашия свят. Светът без движение е нищо. Затова трябва да я пазим... Благодаря ви много за споделеното! Нека денят ви е изпълнен с вдъхновение! Какво по-прекрасно от това!
  • Това раздвоение
    дали не е признак
    на различно творение.
  • Винаги съм се чудила от къде идва тази, модерна ще я нарека, необходимост да се издига в култ различността... всеки е уникален, в този смисъл и различен. Това, че гениите (в различни области) са "различни", означава ли че ако си различен си гений. Най-големият парадокс, Йоана, знаеш ли е, че хора, които наистина са различни (заради специалните си нужди) непрекъснато се борят да докажат, че са като всички останали. И едно зряло общество трябва да приеме този факт. За съжаление, в най-социалните държави тези граници са преминати, но това е друга тема. А съвсем "нормалните" хора се стремят да са различни Ето, такива мисли събуди у мен стиха ти-благодаря!
  • Хареса ми стихотворението ти, Йоана.
    Извън споровете, вихрещи се между автори в сайта , вземайки за пример други житейски отношения и случки, ми се прииска да споделя мнение относно темата.
    Темата с "различните " ми е много интересна. В случая, вземам за пример казаното от теб: "Ти разбираш от всичко, но не от различното " ..
    Кое е "различното"? А защо ли всички се смятаме за различни.. ? Говорим вечно, сякаш ние не сме част от другите. И много, много често, ние сме по-еднакви ,отколкото си мислим. Когато някой не ни разбира, казваме си, че сме различни, може би по-висши, оправдавайки се с това, че сме неразбрани и не признаваме, че може би , ние грешим. Този срещу нас, дето не ни разбира, и той се мисли за различен (също като нас) и не допуска, че щом не разбира, може и той да не е достатъчно проницателен. Така, и ние, и събеседникът ни, съвсем по един и същ механизъм, си закачаме титли, че сме "различни", а всъщност не се понасяме един друг, и в това адски си приличаме.
  • С Младен. чудесно стихотворение. Поздравления.
  • Различните са винаги трън в очите на стадото. Те не носят неговата миризма и то прави всичко възможно, за да ги стъпче и унищожи. Долових това послание, като заложено в стиха ти, Йоана. Според мен си го изразила отлично!
Предложения
: ??:??