В клетка - раздвоение
В клетка - раздвоение
Нападни твореца - спасявай сърцето си.
Той е страшно вулгарен със своите думи.
Какво ли си мисли - да вижда безценното?
Какво ли дочува в света ни безумен?
Нападни, който чувства, поискай му сметка
защо още диша в бита ни пластмасов.
Попитай го - още ли кърти решетки,
присмей му се, цял е в мастило омазан.
Кръвта му - напипай я. Още пулсира
извън кръговрата разплискан от хората.
Има болка! Потъпкай я, в сън захвърли я
и послушай звука на гласа ѝ разпорен.
Светът ти - квадратче е. Топло и чисто.
Ти разбираш от всичко, но не от различното.
Затвори се - във форма, сълзица и листче,
разпиляващ се спомен, а той ще е личност...
Той си мисли, че може? Потъпкай стремежа,
размажи го, разкъсай го, впий нокти в него.
Със стерилна игла полумрак таралежен
те строи - тъмничаря на своето его!
Ти, творецо! Убивай различните плетки,
светът не приема да бъдеш променлив.
Затворник зад зъби и в съскаща клетка.
Да бъдеш ли? Ти - огледално творене.
Ти се виждаш наопаки. Вън - а си вътре.
Мечтаеш да дишаш - битът друго казва.
Парите са слънце, човеците - пъстри...
Прегърни лунатика, по чудо опазен...
© Йоана All rights reserved.
