22.11.2012 г., 11:28

В книжарницата

977 0 16

 

Думи, думи – наредени думи.

Всякакви – и глупави, и умни.

И лъжи, и истини. Какво ти!

Колко много сплескани животи!

 

Кой да ги чете?

И кой да вярва?

Друго тука, друго е навън.

Буквите са също като ларви,

друг един живот.

Или пък сън.

 

Буквите. И думите. И ние –

едното знаем, другото гадаем.

Сменят се кориците на рафта.

И не дочели всичкото – отминем.

Незнайни като истинския автор.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • прав си, приятелю...
    буквите са един друг свят..
    радвам се, че те срещнах в този
    красив, богат свят..
  • Истинско и хубаво.Поздрав !
  • Буквите са също като ларви,
    друг един живот.
    Или пък сън.

    Ама пък е толкова хубаво да разгръщаш "сплесканите животи". Хубаво място за среща си избрал. На мен ми е любимото. Сърдечни поздрави!
  • Май това е животът.Понякога няма заглавие,
    понякога със епилога започва някак случайно.
    Авторът често забравя какво е искал да каже,
    читателите са рядкост и все пропускат важното...
  • Буквите.И думите.И ние - Друг един живот...

    И колко много сплескани животи!

    Много, много ми хареса!
    Радвам се, че Ви има!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...