Думи, думи – наредени думи.
Всякакви – и глупави, и умни.
И лъжи, и истини. Какво ти!
Колко много сплескани животи!
Кой да ги чете?
И кой да вярва?
Друго тука, друго е навън.
Буквите са също като ларви,
друг един живот.
Или пък сън.
Буквите. И думите. И ние –
едното знаем, другото гадаем.
Сменят се кориците на рафта.
И не дочели всичкото – отминем.
Незнайни като истинския автор.
© Райчо Русев All rights reserved.
Ама пък е толкова хубаво да разгръщаш "сплесканите животи". Хубаво място за среща си избрал. На мен ми е любимото. Сърдечни поздрави!
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
