24.02.2009 г., 0:47

В края на мандата

939 0 6
На живота,
в края на мандата.
Скромна стая,
кафе ухае, почти уют.
В бъдеще мъгляво
погледът блуждае.
Спомени приятно
сетивата галят.
Слухът едва, едва долавя
тика - така, така - тика,
часовник тананика.
Понякога звъни.
Тревожно, неотложно,
времето върви.
Към последна дата
пътят е открит,
пред мен е циферблата,
механизмът - остава скрит.
На живота, в края на мандата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...