В края на мандата
в края на мандата.
Скромна стая,
кафе ухае, почти уют.
В бъдеще мъгляво
погледът блуждае.
Спомени приятно
сетивата галят.
Слухът едва, едва долавя
тика - така, така - тика,
часовник тананика.
Понякога звъни.
Тревожно, неотложно,
времето върви.
Към последна дата
пътят е открит,
пред мен е циферблата,
механизмът - остава скрит.
На живота, в края на мандата.
© Кан All rights reserved.