В края на времето,когато,
всичко е блеснало в злато,
взираш се в последните лъчи,
а душата прехласнато мълчи ...
Не помисляш, че изгреви мечтаеш ...
Дори не знаеш, че спомени желаеш!
В края на времето потъваш в мига!
Може би тогава идва смъртта?
© Маргарита Ангелова Всички права запазени