В квартирата на моето отчуждение

                                   Къде да се скрия да пиша?

                                 Къде да намеря миг покой?

                                  Смъртта ми е толкова чужда,

                                 Животът уж ме има за свой!

                                    Отрано се скитам, самотен.

                                От колко бури премръзнал,

                                   усмихнат вървя. Къде да погреба

                                    честността? Щом в утрото с мене

                                                                             възкръсва!

                                  .               .              .              .              .

                                  Поетът за присмех глупав е роден.

                                 Талантът на безценното богатство!

                                    Да чувстваш, че си същият,

                                 но някак тъпо променен.

                                   Изцеден лимон от пръстите на въпроса...

                                  .              .            .             .                 .

                                  Простреляните думи отдавна не дишат.

                               Мухлясалият хляб, мечтите без покрив...

                                  И многоточията, дето парят,

                                 възвръщат сивия оттенък.

                                   .            .          .          .         .

                                 В черния списък са белите крила...

                               Възхода, дето вятърът зачерква

                                  всяка усмивка, всяка Божествена стрела,

                               запратена дълбоко в сърцето!

                                  .         .        .         .          .

                              "Майко, не ме чакай, няма да се прибера,

                                  в стаята ми тъй е тясно...

                               И ако по пътя към Вдъхновението, някъде

                                  безименен аз умра, ти знай, че в стих ще се завърна!"