В леглото ми пясък. И вик.
Нощта за стотинки звездите хариза,
на някакъв пийнал моряк.
Луната захвърлила сребърна риза,
полегна на морския бряг.
И в миг засия онзи делничен пясък,
и тихо застена прибой.
И сънени чайки сподавиха крясък.
Безвремие, значи покой.
Делфинова сянка говори с морето,
на син, непонятен език.
Разсъмва се. Зимно се цъкли небето.
В леглото ми пясък. И вик.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
