4.12.2018 г., 21:31 ч.

В леглото ми пясък. И вик. 

  Поезия » Друга
505 13 17

Нощта за стотинки звездите хариза,
на някакъв пийнал моряк.
Луната захвърлила сребърна риза,
полегна на морския бряг.

 

И в миг засия онзи делничен пясък,
и тихо застена прибой.
И сънени чайки сподавиха крясък.
Безвремие, значи покой.

 

Делфинова сянка говори с морето,
на син, непонятен език.
Разсъмва се. Зимно се цъкли небето.
В леглото ми пясък. И вик.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??