4 дек. 2018 г., 21:31

В леглото ми пясък. И вик. 

  Поэзия » Другая
577 13 16

Нощта за стотинки звездите хариза,
на някакъв пийнал моряк.
Луната захвърлила сребърна риза,
полегна на морския бряг.

 

И в миг засия онзи делничен пясък,
и тихо застена прибой.
И сънени чайки сподавиха крясък.
Безвремие, значи покой.

 

Делфинова сянка говори с морето,
на син, непонятен език.
Разсъмва се. Зимно се цъкли небето.
В леглото ми пясък. И вик.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??