Dec 4, 2018, 9:31 PM

В леглото ми пясък. И вик. 

  Poetry » Other
578 13 16

Нощта за стотинки звездите хариза,
на някакъв пийнал моряк.
Луната захвърлила сребърна риза,
полегна на морския бряг.

 

И в миг засия онзи делничен пясък,
и тихо застена прибой.
И сънени чайки сподавиха крясък.
Безвремие, значи покой.

 

Делфинова сянка говори с морето,
на син, непонятен език.
Разсъмва се. Зимно се цъкли небето.
В леглото ми пясък. И вик.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??