Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
5.05.2020 г., 23:02 ч.

В лила́ и късна пролет 

  Поезия » Любовна
578 2 5

В разрошен люляк устните си търся -

полурозе, полумораво грешни.

Оставила съм тъмна пеперуда

да вдиша цвят и после да изчезне.

И в тъмното по силует съблечен

лилави люляци нощта целуват.

Студено е при мен, студено е при теб,

душите ни разделни сънища сънуват.

И ревностен в лила́ и късна пролет,

надвесен, неприличен и нахален,

посипал цвят върху безцветни устни,

нанася гланца като щрих финален...

На първобитна страст, на мирис етерична,

отключени внезапно и съдбовно -

до теб достига горестна въздишка,

а устните ми те целуват морно.

Полурозе и аромат на люляк

безсънно преобличат всеки спомен.

И в тъмното по силует съблечен

светът заспива сластно старомоден.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??