В лила́ и късна пролет
В разрошен люляк устните си търся -
полурозе, полумораво грешни.
Оставила съм тъмна пеперуда
да вдиша цвят и после да изчезне.
И в тъмното по силует съблечен
лилави люляци нощта целуват.
Студено е при мен, студено е при теб,
душите ни разделни сънища сънуват.
И ревностен в лила́ и късна пролет,
надвесен, неприличен и нахален,
посипал цвят върху безцветни устни,
нанася гланца като щрих финален...
На първобитна страст, на мирис етерична,
отключени внезапно и съдбовно -
до теб достига горестна въздишка,
а устните ми те целуват морно.
Полурозе и аромат на люляк
безсънно преобличат всеки спомен.
И в тъмното по силует съблечен
светът заспива сластно старомоден.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Картина!
