exuded (Владимир Георгиев)
644 1322
10.03.2019 г., 0:19 ч.

В ляво от челото 

  Поезия » Друга
351 7 6

Има там, в ляво от челото,

Някаква ужасна мисъл.

Боли. И стърже на стъклото.

Студено е. А нямам аспирин.

Разтривам тази мисъл сутрин,

На обед сърбам супа с нея.

А тя е там и все е същата:

Ненужна като панацея.

Не я лекувам с химия,

Защото тя не е изкуствена.

Боли отвътре. Силна е.

Руши безмилостно, с чувства.

Наливам чаша с всякакви отвари,

Да се махнат спомени от мен.

А печката разгорещява рани,

И ги провисва като сажди в плен.

Не, вече не боли, а пърли яко

Тази мисъл в моя окомер.

Бих искал да поспоря, но обаче

Няма аспирин в моя револвер.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Силве, Ангелче, Маргарита, Стойчо, Светлане, Ирина.
  • За душевнатао болка,аспиринът не дейсдтва,нито....револверът!Трябва да е много силна,защото така добре си я описал,Владимир!
  • Силно и въздействащо.
  • Понякога избухват притаени взривове...
    Когато болката е вече нетърпима:
    тогава се отприщва онова, дивото
    желание- в името на нещо обозримо!
  • Страхотно! Мисъл в ляво, която изпепелява! Мислиш ли, че аспиринът от нея спасява?
  • Супер оригинален си. Финалът не го очаквах, изненада ме. Много е добро!
Предложения
: ??:??