В ляво от челото
Има там, в ляво от челото,
Някаква ужасна мисъл.
Боли. И стърже на стъклото.
Студено е. А нямам аспирин.
Разтривам тази мисъл сутрин,
На обед сърбам супа с нея.
А тя е там и все е същата:
Ненужна като панацея.
Не я лекувам с химия,
Защото тя не е изкуствена.
Боли отвътре. Силна е.
Руши безмилостно, с чувства.
Наливам чаша с всякакви отвари,
Да се махнат спомени от мен.
А печката разгорещява рани,
И ги провисва като сажди в плен.
Не, вече не боли, а пърли яко
Тази мисъл в моя окомер.
Бих искал да поспоря, но обаче
Няма аспирин в моя револвер.
© Владимир Георгиев All rights reserved.
