В ляво от челото

Mar 10, 2019, 12:19 AM

Poetry » Other

349 7 6

Има там, в ляво от челото,

Някаква ужасна мисъл.

Боли. И стърже на стъклото.

Студено е. А нямам аспирин.

Разтривам тази мисъл сутрин,

На обед сърбам супа с нея.

А тя е там и все е същата:

Ненужна като панацея.

Не я лекувам с химия,

Защото тя не е изкуствена.

Боли отвътре. Силна е.

Руши безмилостно, с чувства.

Наливам чаша с всякакви отвари,

Да се махнат спомени от мен.

А печката разгорещява рани,

И ги провисва като сажди в плен.

Не, вече не боли, а пърли яко

Тази мисъл в моя окомер.

Бих искал да поспоря, но обаче

Няма аспирин в моя револвер.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

exuded (Владимир Георгиев)

2019-03-10T14:12:19+02:00

Благодаря, Силве, Ангелче, Маргарита, Стойчо, Светлане, Ирина.
Иржи (Ирина Филипова)

2019-03-10T12:58:43+02:00

За душевнатао болка,аспиринът не дейсдтва,нито....револверът!Трябва да е много силна,защото така добре си я описал,Владимир!
СветланТонев (Светлан Тонев)

2019-03-10T12:04:07+02:00

Силно и въздействащо.
Ranrozar (Стойчо Станев)

2019-03-10T10:24:04+02:00

Понякога избухват притаени взривове...
Когато болката е вече нетърпима:
тогава се отприщва онова, дивото
желание- в името на нещо обозримо!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2019-03-10T07:15:28+02:00

Страхотно! Мисъл в ляво, която изпепелява! Мислиш ли, че аспиринът от нея спасява?
Plevel (Силвия Илиева)

2019-03-10T00:26:15+02:00

Супер оригинален си. Финалът не го очаквах, изненада ме. Много е добро!