В мечтите си имам спестени усещания…
Върху телата.
Рисуваме с устни.
Осъзнато.
Клетките разискрят…
спомени…
Несъзнателно…
„Облечи се само
в моето мълчание…” -
звучи в полутонове…
(както когато изниква
кокиче изпод снега…)
В очите ти блести моята сълза…
И в мечтите си имам
спестени усещания -
само чакат да ги повикаш…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Петрова Всички права запазени
Заглавието е уникално