6.01.2009 г., 8:49

В мечтите си имам спестени усещания…

945 0 11
В мечтите си имам спестени усещания…

Върху телата.
Рисуваме с устни.
Осъзнато.
Клетките разискрят…
спомени…
Несъзнателно…
„Облечи се само
в моето мълчание…” -
звучи в полутонове…
(както когато изниква
кокиче изпод снега…)
В очите ти блести моята сълза…
И в мечтите си имам
спестени усещания -
само чакат да ги повикаш…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Суров и груб, човек съм. Но когато прочета нещо от рода на горното, неволно чувсвувам топлина в областта на сърцето и влага в очите.
  • Нямам думи просто...С малко думи освен да съпреживяваш,въздействаш и на нас уникално,в най-дълбоките ни размисли!!!
  • Абстрактно-красивоЗаглавието е уникално
  • Красиво усещане повика у мен!
  • Поздрави, Павли!
    За много години!!!
    И с много мечти!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...