Jan 6, 2009, 8:49 AM

В мечтите си имам спестени усещания… 

  Poetry » Love
821 0 11
В мечтите си имам спестени усещания…

Върху телата.
Рисуваме с устни.
Осъзнато.
Клетките разискрят…
спомени…
Несъзнателно…
„Облечи се само
в моето мълчание…” -
звучи в полутонове…
(както когато изниква
кокиче изпод снега…)
В очите ти блести моята сълза…
И в мечтите си имам
спестени усещания -
само чакат да ги повикаш…

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Суров и груб, човек съм. Но когато прочета нещо от рода на горното, неволно чувсвувам топлина в областта на сърцето и влага в очите.
  • Нямам думи просто...С малко думи освен да съпреживяваш,въздействаш и на нас уникално,в най-дълбоките ни размисли!!!
  • Абстрактно-красивоЗаглавието е уникално
  • Красиво усещане повика у мен!
  • Поздрави, Павли!
    За много години!!!
    И с много мечти!
  • Йес!Йес!Йес!
    За много!
  • "спестени усещания"!
    Уникално свучи.
    Хубав стих, Павли.
    Поздрави!
  • хубаво ... обаче
    кво търси тук думата "Клетките"

    Клетките разискрят ...
    спомени...

    биологично, химично де да знам какво - физиологично... е факт ... ама не ми е поетично ...
  • "В очите ти блести моята сълза…"
    Хареса ми! Поздрав!
  • Чудесно е!
    Павли*!
  • много красиво...рисуваш с думите прекрасна емоция...
    с обич, Павлина...бъди щастлива!
Random works
: ??:??