В мрежите на самотата
Не пий на екс със свойта самота,
в цигарен дим сълзите не прикривай.
Че надпивала е в дълги нощи радостта...
в прегръдките ѝ хищни не заспивай.
Самотата, тя обича сладко да мълчи,
самотниците дълго в бара наблюдава.
С измамен поглед зорко ги държи,
в мрежите си... ловко ги пленава.
Не пий на екс със тази самота,
не я кани на празната си маса.
Със нея скачаш право в пропастта,
след дъното на всяка пресушена чаша.
Не пий на екс, наздравица не вдигай,
че самотата, тя ще те надвие...
Душата си пред нея не събличай,
защото ще ти вземе всичко и ще те убие.
Живей на екс, наздраве за това,
че всеки миг на някого си нужен.
От самотата не остава и следа,
когато си докрай... в живота влюбен.
01.09.2021г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Атанасова Всички права запазени
