Не пий на екс със свойта самота,
в цигарен дим сълзите не прикривай.
Че надпивала е в дълги нощи радостта...
в прегръдките ѝ хищни не заспивай.
Самотата, тя обича сладко да мълчи,
самотниците дълго в бара наблюдава.
С измамен поглед зорко ги държи,
в мрежите си... ловко ги пленава.
Не пий на екс със тази самота,
не я кани на празната си маса.
Със нея скачаш право в пропастта,
след дъното на всяка пресушена чаша. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up