18.06.2024 г., 9:37

В началото на една трагедия

603 3 8


Какво са думите,
когато всичко е отнето?
Потупване по рамото,
а къса се сърцето,
не достигат те
до ядрените взривове
разбиващи плътта в море
от живи късове.

Утеха ли? Не са и чути,
когато всичко се разпада
в онези кървави минути,
в които те прегръща адът
открил във теб гнездо
и пускащ корени
във живото месо -
Пипала огнени.

Какво са думите, кажи,
когато в тялото сърцето гние,
когато всичко се руши
и в болка, и душата вие?...
Утеха ли? След време е така,
но щом животът станал е страдание
дори и те, дори протегната ръка,
са само тишина в мълчание...

17.06.2024.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тежка емоция- предал си я
  • Болезнено е...
    Дишай, Георги!
  • Има творби, които не подлежат, поне за мен, за коментар. Липсват ми думите, това е.
    В случая с вдъхновилата ме такава това важи с пълна сила!
    И когато прочетох за първи път, и сега, просто нямаше, какво да кажа пред лицето на такава мъка, затова замълчах.
    Но този път емоциите ми се въплатиха в този стих, който публикувах днес - 1 от най-искрените ми и истински от много време насам.
    Много бих могъл да напиша още, но ще премълча. Тежко ми е.
    С цялото ми уважение към всички прочели, но тук няма да благодаря на никого за коментара и повече не мисля да пиша друг коментар - причините са прекалено лични, за да споделя.
    Това е.
  • Изуми ме, Гош!
    И двамата сте чудесни!!!🩵🩵🩵
  • Тези стихове трябва да се раздадат на всички полЮтици на този хубав свят, да им се дадат 24 часа, за да ги прочетат, наизустят и осмислят.
    После ще изпитвам!
    Адмирации за Автора!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...