Jun 18, 2024, 9:37 AM

В началото на една трагедия

  Poetry » Other
602 3 8


Какво са думите,
когато всичко е отнето?
Потупване по рамото,
а къса се сърцето,
не достигат те
до ядрените взривове
разбиващи плътта в море
от живи късове.

Утеха ли? Не са и чути,
когато всичко се разпада
в онези кървави минути,
в които те прегръща адът
открил във теб гнездо
и пускащ корени
във живото месо -
Пипала огнени.

Какво са думите, кажи,
когато в тялото сърцето гние,
когато всичко се руши
и в болка, и душата вие?...
Утеха ли? След време е така,
но щом животът станал е страдание
дори и те, дори протегната ръка,
са само тишина в мълчание...

17.06.2024.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тежка емоция- предал си я
  • Болезнено е...
    Дишай, Георги!
  • Има творби, които не подлежат, поне за мен, за коментар. Липсват ми думите, това е.
    В случая с вдъхновилата ме такава това важи с пълна сила!
    И когато прочетох за първи път, и сега, просто нямаше, какво да кажа пред лицето на такава мъка, затова замълчах.
    Но този път емоциите ми се въплатиха в този стих, който публикувах днес - 1 от най-искрените ми и истински от много време насам.
    Много бих могъл да напиша още, но ще премълча. Тежко ми е.
    С цялото ми уважение към всички прочели, но тук няма да благодаря на никого за коментара и повече не мисля да пиша друг коментар - причините са прекалено лични, за да споделя.
    Това е.
  • Изуми ме, Гош!
    И двамата сте чудесни!!!🩵🩵🩵
  • Тези стихове трябва да се раздадат на всички полЮтици на този хубав свят, да им се дадат 24 часа, за да ги прочетат, наизустят и осмислят.
    После ще изпитвам!
    Адмирации за Автора!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...