Когато
денят се удави в морето
и нощта
сребриста дантела над него разстели,
когато звездите
за лято са спомени,
а луната
е восъчна капка в очите ми,
ще нотирам в небето
душата си.
Дали ще може някой
да я изсвири...
© Ласка Александрова Всички права запазени