В небето прекрасно
и слънцето ясно
бленуван облак минава
и мислите хорски запленява.
Виждаш само мрака страшен
и споменът грешен
из въздуха лети,
и всички отчаяни буди.
Успя да забравиш,
но не и да поправиш,
студът се спуска над града
и обгръща сърцето на една жена... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация