В небето прекрасно

17.03.2008 г., 7:33 ч.

Поезия » Любовна

619 0 0

В небето прекрасно
и слънцето ясно
бленуван облак минава
и мислите хорски запленява.

Виждаш само мрака страшен
и споменът грешен
из въздуха лети,
и всички отчаяни буди.

Успя да забравиш,
но не и да поправиш,
студът се спуска над града
и обгръща сърцето на една жена...

Червени капчици потичат
и кръвта й бавно се стича.
Видя се една сълза,
която беше за съдбата зла!

Остава нейната мечта
преди да види смъртта -
човекът обичан
не беше там и я отрича.

До последно надежда таеше,
докато все още сърцето туптеше,
погледна небето прекрасно и слънцето ясно
и тогава осъзна, че умира съвсем сама...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.