17.03.2008 г., 7:33

В небето прекрасно

844 0 0
В небето прекрасно
и слънцето ясно
бленуван облак минава
и мислите хорски запленява.

Виждаш само мрака страшен  
и споменът грешен
из въздуха лети,
и всички отчаяни буди.

Успя да забравиш,
но не и да поправиш,
студът се спуска над града
и обгръща сърцето на една жена...

Червени капчици потичат
и кръвта й бавно се стича.
Видя се една сълза,
която беше за съдбата зла!

Остава нейната мечта
преди да види смъртта -
човекът обичан
не беше там и я отрича.

До последно надежда таеше,
докато все още сърцето туптеше,
погледна небето прекрасно и слънцето ясно
и тогава осъзна, че умира съвсем сама...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...